
Физиологична хипертрофия на миокарда и механизми на кардиопротекция
Физиологична хипертрофия на миокарда и механизми на кардиопротекция – монография
Физиологична хипертрофия на миокарда и механизми на кардиопротекция – монография
Автор: Слави Делчев
Заглавие: Физиологична хипертрофия на миокарда и механизми на кардиопротекция
Страници: 176; Формат: B5
ISBN: 978-619-237-061-9
ПРЕДГОВОР
През последните десетилетия взаимовръзката между физическата активност и сърдечносъдовите заболявания е обект на засилен научен интерес. Още в 70-те години на миналия век се създават основите на т. нар. аеробна доктрина, базираща се на многобройни проучвания върху аеробен тип тренировка (Jenkins, 2000; Simon, 2006). Все повече данни доказват, че трениращите са с по-добър здравен статус, рискът от развитие на сърдечносъдови заболявания при тях е намален и като цяло е снижена смъртността. Налага се концепцията за прилагането на системната тренировка за издръжливост като отлично средство за превенция и немедикаментозен подход при терапия на редица сърдечносъдови заболявания (Thompson et al., 2003; Schüttler et al., 2019). Успоредно с ефектите на този тип тренировка върху целия организъм се увеличава и устойчивостта на сърдечния мускул към различни увреждащи въздействия, феномен известен като ‘cross-tolerance’ (Hutter et al., 1994; Ascensao et al., 2005b).
Повишението на физическата работоспособност при трениращи индивиди е свързано с адаптационни промени в скелетната мускулатура, сърдечносъдовата, дихателната, нервно-ендокринната системи и метаболитните процеси на организма. В научната литература относително малко са обзорните проучвания за механизмите на въздействието на системното субмаксимално натоварване (тренировка за издръжливост) върху морфологията и функцията на миокарда, основните насоки на настъпващите адаптивни процеси, както и свързаната с тях кардиопротекция.
Настоящият монографичен труд представлява системно и комплексно проучване на ефектите на тренировката за издръжливост и последвалата физиологичната адаптация на сърцето; основните фактори, които я определят, а също и някои морфологични, хормонални и клинико-химични промени при експериментални модели и при хора.