Съвременни образни изследвания при системна склероза

Съвременни образни изследвания при системна склероза

Автор: Росица Каралилова
Жанр: Монографии
Етикети: Електронни издания, Научна дейност
Издател: Медицински университет - Пловдив
Година на издаване: 2021
Формат: A4
Обем: 137
ISBN: 9786192370800

Съвременни образни изследвания при системна склероза - електронно интерактивно издание на диск (CD)

За изданието

Автор: Росица Каралилова
Заглавие: Съвременни образни изследвания при системна склероза
Страници: 137; Формат: A4
ISBN: 978-619-237-080-0

Електронно интерактивно издание на диск

Въведение

Системната склероза (SSc) е мултисистемно имуномедиирано заболяване с многофакторна етиология, вариабилна клинична симптоматика и лечение с ограничена ефективност [1]. Дискусионните въпроси относно множество аспекти от етиопатогенезата на болестта, клиничното развитие на имунообусловения и фибротичен процес, инвалидизиращ пациентите в различна степен и високият летален риск обуславят социалната значимост на SSc в световен мащаб [2]. От всички ревматологични заболявания SSc остава най-загадъчната и предизвикателна болест и е свързана с най-голяма тежест на заболеваемост и смъртност. Въпреки десетилетия на интензивни клинични и фундаментални изследвания, както и десетки клинични проучвания, причините и патофизиологичните механизми на заболяването остават до голяма степен извън нашите възможности и все още липсват ефективни терапии, модифициращи болестта. Причините за бавния напредък в полето на SSc са много. Те включват забележителната хетерогенност на болестта, нейните мултиорганни прояви, ниската честота на разпространение, ниското ниво на обществена осведоменост.

SSc принадлежи към широк спектър от заболявания на съединителната тъкан, характеризиращи се с хронично възпаление от автоимунен произход [3]. Най-отличителните характеристики на SSc включват патологични промени в малките кръвоносни съдове, производство на автоантитела и фиброза на кожата, белите дробове, стомашно-чревния тракт, слезката, мускулно-скелетната система и пикочните пътища [4, 14]. Отличава се с висока болестност и свързано с нея нарушено качество на живот и с висока смъртност [4, 5]. SSc засяга по-често жените (в отношение 4:1 до 9-10:1), като средното начало е на възраст 30-50 години. При чернокожите пациенти има по-висока заболеваемост, отколкото при други етнически групи. Има определени групи, които са изложени на по-голям риск и се установяват много географски вариации. Предполага се връзка с генетичен фактор в патогенезата на това заболяване. Докладите за фамилност при SSc също показват подкрепа за генетичните основания на SSc. Процентът на заболяемост изглежда стабилен в продължение на няколко десетилетия както в Европа, така и в САЩ [6–10]. Ефикасността на съвременното лечение позволи да се подобри преживяемостта на тези пациентите. В миналото, склеродермната ренална криза беше основната причина за смъртност при пациенти със SSc, докато в днешни дни най-честата причина за смътност е белодробното засягане – белодробна хипертония (PH) и / или белодробна фиброза [11].

Диагностичните критерии за SSc все още не са универсални. Понастоящем се прилагат новите класификационни критерии на EULAR/ACR (European League Against Rheumatism и American College of Rheumatology) от 2013 година [12]. Въз основа на кожното засягане, SSc се разделя на два клинични фенотипа – ограничена кожна системна склероза (lcSSc) и дифузна кожна системна склероза (dcSSc). Заболяването се характеризира с изключителна клинична хетерогенност [14]. Това затруднява своевременната диагноза, която често е закъсняла, особено като се има предвид ниската честота на разпространение на заболяването. Предизвикателство се явяват скринингът и мониторингът относно засягане на таргетните органи. В много случаи те остават скрити, докато не настъпи трайно увреждане в тях. Съществена неудовлетворена потребност при SSc е липсата на ефективно лечение на системните усложнения [15].

В исторически план през годините са прилагани редица методики както неинвазивни, така и инвазивни, в диагностичния процес при пациентите със SSc, за оценка и стадиране на органното засягане при това заболяване. Една част от тях са изгубили своето място и значение и имат историческа стойност, а друга са станали неотменна част от инструментариума на ревматолога. Диагностичният процес при пациентите в ранните стадии на SSc е труден. Необходимостта от обективни, адекватни и лесно достъпни методи за оценка на морфологичните промени на кожата и вътрешните органи, особено в ранната фаза, доведе до нарастващия брой на прилаганите образни техники през последните десетилетия [14, 15]. Увеличават се и проучванията върху тяхната сензитивност, специфичност, акуратност и диагностична сила. Това се отнася както за диагностициране на заболяването, така и за оценка на активността, прогнозата и мониториране на терапията [14, 15]. Нараства значимостта и мястото на ултрасонографията (УС) в изследването на пациенти със Системните заболявания на съединителната тъкан (СЗСТ), в това число и при SSc. Този образен „биомаркер“ се превърна в незаменим инструмент в ръцете на съвременния ревматолог [16, 17]. Реалните нови възможности пред ревматолозите са изучаване и приложение на други видове сонография, като УС изследване на съдовото ангажиране (на микро- и макро-циркулаторно ниво), кожа, бял дроб, нокти, вътрешни органи [18, 19].

Първите приложения на УС техники в ревматологията са за оценка на ставните и периставни структури при възпалителни и дегенеративни заболявания. Впоследствие се разширява полето на приложение и обхваща и други заболявания, като SSc. Освен това, основните нови тенденции са свързани с разработването на нови технически инструменти, които да помогнат в справянето с някои от ограниченията на конвенционалната ултразвукова оценка. Междувременно се наблюдава нарастващ интерес към прилагането на УС отвъд ставните и периставни структури, в оценката на вътрешните органи. Нещо повече, редица изследователки колективи прилагат образните диагностични средства с предиктивна цел в опит да предскажат органно засягане, а оттам и възможността за своевременна терапевтична намеса с оглед предотвратяване на тъканна увреда.

В настоящото ръководство ще бъдат разгледани последователно основните органни прояви на заболяването и инструменталните методи за тяхната оценка, както утвърдени такива, така и съвременни и актуални образни модалности. Наред с това ще се предостави критичен анализ на ограниченията на методиките, както и новите области на приложение на ултразвука в ревматологията. Не е случайно обстоятелството, че е отделена голяма част от настоящия труд на съдовото засягане. Съвременните възгледи за природата на SSc са, че това е „съдова болест“ [20]. На фона на настоящите познания за същността на това заболяване, известно е, че паралелно с това протичат процеси на фиброза. Ето защо, от друга страна, обърнато е задълбочено внимание на достъпните за съвременния ревматолог методики – Ултрасонографията с нейните модалности – с оглед възможностите, които притежава за ранна диагностика и обективна оценка на настъпващите промени за ефективно проследяване на терапевтичните ефекти при пациентите с това предизвикателно заболяване.

Pin It on Pinterest