Образна диагностика на мъжката урогенитална система

Автор: Любомир Червенков
Заглавие: Образна диагностика на мъжката урогенитална система
Страници: 208; Формат: А4
ISBN: 978-619-237-121-0

ВЪВЕДЕНИЕ

Урогениталната система включва пикочния и гениталния тракт. Пикочната система се състои се от бъбреци, уретери, пикочен мехур и уретра. Гениталният тракт при мъжете се състои от простата, семенни мехурчета, пенис, тестиси. Уринарния тракт започва от бъбреците, които са разположени ретроперитонеално на ниво T12-L3. Основната функция на бъбреците е да филтрират кръвта и да отделят отпадъчни продукти. Урината, произведена в гломерулите и модифицирана в тубулите, се транспортира до легенчето на бъбрека, след което продължава в уретерите. Уретерите представляват мускулни тръбовидни структури с дължина 25-30 см и служат за транспортиране урината от бъбреците до пикочния мехур чрез перисталтични контракции. Те започват от пиелона на бъбрека и продължават каудално в малкия таз, пресичайки отпред общата илиачна артерия. Когато уретерите достигнат нивото на исхиума, те преминават антеромедиално и навлязат в пикочния мехур под наклонен ъгъл. Благодарение на тази анатомична особеност се възпрепятства рефлукс на урина при пълен пикочен мехур. Пикочният мехур представлява кух мускулест орган, съставен е от детрузорен мускул и е покрит със специализиран разтеглив уротелен (преходен) епител. Вътрешната повърхност на пикочния мехур е вълнообразна, с изключение на областта с триъгълна форма – тригонума, определен от входа на левия и десния уретер и вътрешния уретрален отвор. В тригонума има рецептори за разтягане и за пълнота на мехура. Пикочният мехур е разположен зад пубисната симфиза в тазовата кухина. Между пикочния мехур и срамната кост има пространство, състоящо се от мастна тъкан, наречено превезикално пространство или пространство на Рециус. Уретрата се състои от четири сегмента, именувани въз основа на местоположението ѝ спрямо други органи. Предпростатната част на уретрата е разположена между простатата и пикочния мехур, простатната уретра преминава през простатата, а мембранозната уретра се намира в дълбоката перинеална торбичка, заедно с булбоуретралната жлеза и външния уретрален сфинктер. Последната част е спонгиозната уретра, заобиколена от corpus spongiosum на пениса, завършваща с уринарния меатус. Вътрешният уретрален отвор има гладкомускулен сфинктер, вътрешен уретрален сфинктер, който тонично се свива чрез действието на симпатиковата нервна система, за да контролира континенцията. Преминаването на урина и сперма през мембранозната уретра, разположена в дълбоката перинеална торбичка, се регулира от външния уретрален сфинктер, който контролира доброволното отваряне на мембранозната уретра от пудендалния нерв, произхождащ от нива S2-S4. В допълнение към предотвратяването на изтичането на урина от пикочния мехур, вътрешният сфинктер на уретрата също така служи за предотвратяване на обратния поток на входящата сперма от простатната уретра в пикочния мехур. Простатата е разположена е непосредствено под пикочния мехур и обгражда маншетообразно уретрата. Простатата отделя алкален разтвор, съдържащ хранителни вещества, която се сместа с входящата сперма и семенна течност. Мъжките семенни жлези (тестиси, семенници) са мъжките полови жлези, разположени са в скротума и са богато кръвоснабдени. В тях се образуват сперматозоиди и тестостерон. Тестисите представляват двойка яйцевидни образувания с големина около 4,5 × 3 × 2 cm.

Проксималната част на генитоуринарния тракт, състояща се от дватабъбрека и горните части на уретерите, се кръвоснабдява от бъбречнитеартерии, които са клонове на коремната аорта, произхождащи от нива L1-L4. По-голямата част от дисталния пикочно-полов тракт – дисталнитеуретери, пикочния мехур и уретрата, получава кръвоснабдяване от горнатаи долната везикална артерия, които са клонове на вътрешната илиачнаартерия. Горната и долната везикална артерия също захранватсемепровода и анастомозират с тестикуларната артерия. Артериалното ивенозното кръвоснабдяване, както и лимфния дренаж на тестисите иепидидима следват пътя на десценция на гонадите. Докато тестисите сеспускат през семенната връв, съответните артерии, вени и лимфни пътищаследват тестисите в скротума. Лимфните пътища на тазовите органиполучават имената си от прилежащите кръвоносни съдове. Четиритепървични тазови лимфни възли са разположени в съседство с таза и сесъстоят от външните и вътрешните илиачни, сакралните и общите илиачнилимфни възли. Външната част на гениталиите се дренира къмповърхностните ингвинални лимфни възли, докато вътрешните половиоргани се дренират към лумбалните и парааорталните лимфни възли.

Парасимпатиковата стимулация на пикочните пътища предизвиква отпускане на вътрешните сфинктери на пикочния мехур и съкращава детрузорния мускул, което позволява уриниране. Обратно, симпатиковата стимулация на пикочните пътища свива вътрешните сфинктери на пикочния мехур и отпуска детрузорния мускул, предотвратявайки уринирането. Уретерите получават симпатикова инервация от нива Th10 до L2 и парасимпатикова инервация от S2 до S4. Тазовата област се инервира от сакралните и кокцигеалните спинални нерви, които лежат екстраперитонеално срещу постеролатералната стена. Парасимпатиковата стимулация на гениталната система отпуска гладката мускулатура на васкулатурата на пениса, позволявайки на кавернозните еректилни тъкани да се напълнят с кръв (тумесценция). Симпатиковата стимулация предизвиква отделяне, еякулация и вазоконстрикция. Отделянето е началната фаза на еякулацията, при която вътрешният уретрален сфинктер се затваря, докато простатната уретра се изпълва със секрети от семенните везикули, семепровода, простатата и Куперовите жлези. Простатата получава симпатикова и парасимпатикова инервация от долния хипогастрален плексус. Простатните плексуси инервират кавернозното тяло на пениса и семенните мехурчета.

Генитоуринарния тракт при мъжа е отговорен за отделянето както на урината, произведена от бъбреците, така и на спермата, произведена от сперматозоидите от тестисите и различните допълнителни жлези. Уретрата служи като краен път за отделяне на урината и спермата. Урината е отпадъчен продукт от филтрирана кръв, която напуска бъбрека през събирателната система. От бъбречната събирателна система урината се транспортира през уретерите и се съхранява в пикочния мехур за елиминиране през уретрата. Спермата се произвежда в тестисите и узрява в епидидима. По време на еякулация спермата се движи през епидидима към семепровода. Семепроводът е каналът за транспортиране на сперма от епидидима. Той е разположен в скроталната торбичка и преминава през ингвиналния канал в коремно-тазовата кухина. Семепроводите, преминавайки към задната част на простатата, се свързват със семенните мехурчета. Каналите на семенните мехурчета добавят семенна течност към еякулата. Областта на конвергенция на семенните мехурчета и семепровода образува еякулаторните канали. Еякулаторните канали навлизат в простатата и се дренират в простатната уретра. В рамките на простатната уретра към семенната течност се добавят допълнителни секрети от самата простатна жлеза. Добавя се еякулаторна течност, която идва от булбоуретралните жлези, разположени в мембранната уретра. При еякулация спермата се изхвърля през уретрата.

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение
Методи за изследване
Ултразвукова диагностика
Рентгенография
Екскреторна урография
Компютърна томография
Магнитно-резонансна томография
PET-CT
PET-MRI
Интервенционални методи
Образна диагностика на бъбреците
Образна диагностика на ретроперитонеалното пространство
Образна диагностика на уретерите
Образна диагностика на пикочния мехур
Образна диагностика на уретрата
Образна диагностика на простата
Случаи от практиката
Практически насоки при изследване на органите на генитоуринарния тракт
Спешни състояния на пикочния тракт
Референции