
Практически насоки на съдовата ултрасонография в ревматологията
Практически насоки на съдовата ултрасонография в ревматологията – монография

Практически насоки на съдовата ултрасонография в ревматологията – монография
Автор: Величка Попова
Заглавие: Практически насоки на съдовата ултрасонография в ревматологията
Страници: 147; Формат: А4
ISBN: 978-619-237-130-2
монография
Електронно интерактивно издание на диск
ВЪВЕДЕНИЕ
Сонографията е основна диагностична методика, която може да се извърши при леглото на пациента, притежава много предимства пред другите методи – глобална оценка на пациентите, достъпна методика, извършва се в реално време и е свързана с динамичност на изследването. Това е най-често използвана диагностична методика в световен мащаб. Също така е с ниска цена, неинвазивна и приложима при пациенти с противопоказания за рентгеново изследване (бременни, новородени и др.). Дава възможност за точност в извършването на манипулациите под ехорафски контрол. Сонографията непрекъснато се развива и обновява. Освен стандартните методики се дава възможност и за контрастно усилване на образите, както и насоченото изследване на дадена зона, чрез Pointof-care ultrasound (POCUS). Приложението на еластографията за оценката на еластицитета на тъканите все повече навлиза в отделните области на медицината. Ултразвуковото изследване има и някои ограничения: точността и ефективността разчитат на опита и уменията на оператора и на лекаря за интерпретация на изображенията, зависима е и от качеството и класа на апарата, с който се работи, необходима е достъпност на изследваната зона, което се определя от анатомичната зона, резултатите варират в зависимост от телесния хабитус и сътрудничеството на пациента.
В ревматологичната практика в Р. България ултразвуковото изследване навлиза преди около 20 години, като едни от основоположниците на българската школа са: проф. д-р Анастас Баталов, дм прави първата ставна сонография през 1993 г., с първата защитена дисертация у нас на тема: „Ставната ехография като нова методика в ревматологията“ още през 2005 г. Негови сподвижници са доц. д-р Цветанка Петранова, дм, д-р Радина Несторова и доц. д-р Иван Шейтанов, дм. Те са и първите международно признати инструктори, като под тяхното ръководство и благодарение на тяхното усилие в момента почти всеки ревматолог владее основни техники на мускулно-скелетната сонография в ежедневната си практика. Освен това те обогатяват гилдията, задават непрекъснато нови стандарти и допринасят ежедневно за израстването на редица ревматолози, които са и международни инструктори като доц. д-р Росица Каралилова, дмн, д-р Пламен Тодоров, дм и др., организатори и на международни курсове под егидата на EULAR.
Сонографията на съдовете е приоритет на съдовата хирургия и неврологията, но в ежедневната ревматологична практика е също необходима. Аспектите й са съвсем различни, както и насоките, които имат за цел: оценка на съдовия риск при ревматологичните пациенти, оценка на съдовата стена, проследяване и терапевтична оценка на пациентите с някои васкулити, диагностика на субклинчни васкулити, съпътстващи състояния, диференциране на болката при други съдови проблеми. Много често клаудикациото на долни крайници се свързва със ставна болка, особено когато състоянието е комбинирано. То тогава чрез сонографско изследване, допълнено с останалите образни методики бихме могли да отдиференцираме различните пациенти. Богатството от методики, които всеки от нас използва ни прави поливалентни и по-добри диагностици.
СЪДЪРЖАНИЕ
Рецензии
Използвани съкращения
1. Въведение
2. Исторически факти
3. Основни термини, дефиниции и насоки
3.1. Физични характеристики и ултразвукови свойства на биологична тъкан
3.2. Как се създава картината в US апарат?
3.3. Фактори, от които зависи качеството на изображенията
3.4. Артефакти
4. Видове изображения
4.1. А mode
4.2. B mode
4.3. C mode
4.4. M-mode
4.5. Doppler Mode
4.6. Според броя на равнините на изображение
5. Особености на съдова сонография
5.1. Pulse-echo
5.2. Доплеровият феномен
5.3. Хемодинамика
6. Измервания на кръвотока
6.1. Използване на множество елементи в трандюсерите
6.2. Грешки при измерването на ъгъла на ултразвуковия лъч/скорост на потока
6.3. Грешки в изчислителните пакети, предоставени от производителите за анализ на доплеровия спектър
7. Сонографско съдово изследване – техника и оценявани показатели
7.1. Препоръки и начин на изследване
7.2. Методика и техника на изследването на екстракраниалните
7.3. Оценявани ултразвукови показатели
7.4. Скоростни показатели на кръвния ток и индекси
7.5. Изследване на каротидните артерии
8. Клинично значение на US при отделни нозологични единици в ревматологията
8.1. Васкулити
8.2. Артеросклеротични плаки и съдови стенози
8.3. Изследване на cIMT
Бъдещо развитие на съдовия ултразвук