Съвременна детска планова трахеотомия

Автор: Стоян Марков
Заглавие: Съвременна детска планова трахеотомия
Страници: 132; Формат: A5
ISBN: 978-619-237-137-1

СЪДЪРЖАНИЕ

Рецензии
Въведение

1. Вътреутробно развитие на ларинкса
2. Анатомия на ларинкса

2.1. Ларингеални хрущяли/хрущялен скелет/
2.1.1. Нечифтни хрущяли на ларинкса
2.1.2. Чифтни хрущяли на ларинкса
2.2. Ставен и лигаментен апарат на ларинкса
2.2.1. Външни връзки
2.2.2. Вътрешни връзки и стави
2.3. Ларингеални мускули
2.3.1. Външни /скелетни/ ларингеални мускули
2.3.2. Вътрешни /собствени/ ларингеални мускули
2.4. Инервация на ларинкса
2.5. Кръвоснабдяване на ларинкса

3. Физиология на ларинкса

3.1. Защитна функция на ларинкса
3.2. Дихателна функция на ларинкса
3.3. Фонаторна функция на ларинкса

4. Анатомо-физиологични особености на детския ларинкс

4.1. Анатомия на детския ларинкс през различните периоди на съзряване
4.1.1. Ларинксът на новороденото
4.1.2. Ларинксът на дете
4.1.3. Ларинксът на тийнейджър
4.2. Физиология на детския ларинкс
4.3. Трахеални промени през периода на развитие

5. История и развитие на трахеотомията при деца и възрастни
6. Причини за извършване на трахеотомия при деца
7. Показания за извършване на трахеотомия в детска възраст
8. Противопоказания за извършване на планова трахеотомия при деца
9. Време за извършване на плановата детска трахеотомия
10. Предоперативна преценка за извършване на планова трахеотомия при деца
11. Особености при извършване на трахеотомия в детска възраст

11.1. Видове трахеотомии
11.1.1. Перкутанна /транскутанна/ трахеостомия
11.1.2. Класическа трахеотомия
11.2. Оформяне на постоянна трахеостома

12. Усложнения, свързани с извършването на трахеотомия в детска възраст

12.1. Интраоперативни усложнения
12.2. Ранни постоперативни усложнения
12.3. Късни постоперативни усложнения

13. Грижа за трахеостомата

13.1. Грижа в лечебното заведение
13.2. Грижа в домашни условия

14. Видове трахеостомни канюли за новородени и деца
15. Говорни клапи
16. Деканюлация
17. Собствен опит

17.1. Разпределение на пациентите по възраст
17.2. Разпределение на пациентите по пол
17.3. Разпределение на трахеотомираните деца по вид заболяване – генетично или негенетично
17.4. Разпределение на трахеотомираните деца по вид заболяване – вродено или придобито
17.5. Разпределение на трахеотомираните деца по системи
17.6. Разпределение на трахеотомираните пациенти според вида на трахеостомата
17.7. Деканюлирани пациенти
17.8. Преживяемост на трахеотомираните деца
17.9. Усложнения от страна на трахеотомията – интраопераитвни, ранни и късни

18. Заключителни думи
19. Литературна справка

ВЪВЕДЕНИЕ

Трахеотомията като спешна оперативна процедура се появява и развива още в древността. Хирургичните техники за нейното извършване в наше време са достигнали до степен на съвършенство, като при възрастни тя е една от най-честите оперативни интервенции, извършвани в спешните и интензивните отделения в цял свят.

За разлика от трахеотомията при възрастни, където повечето от въпросите, свързани с нейното изпълнение – показания, време за извършване, протоколи за деканюлация и други – са отдавна уточнени и не подлежат на по-нататъшно обсъждане, при детската трахеотомия повечето от тях са в най-добрия случай недоизяснени или оставени на индивидуална преценка  при всеки пациент.

Трябва да се отбележи също така, че макар и да се извършва по един и същи начин при деца и възрастни, трахеотомията е технически по-трудна в детска възраст (особено под 1 годишна възраст), тъй като децата имат по-малка и по-мека трахея, анатомичните структури на шията са разположени по-близко и са далеч по-раними, както и защото хирургичното поле е по-малко.

В последните години развитието на медицинската наука, въвеждането на ваксинационни програми, използването на множество подобрени медицински материали и технологии, както и постиженията на неонаталната и педиатричната интензивна практика, изместиха акцента на детската трахеотомия от извършването ѝ по спешност за решаване на остър асфикционен проблем, към осъществяването ѝ при деца, представляващи сложна група от пациенти, с трайна зависимост от трахеостомията и свързаните с нея медицински технологии за дългосрочно оцеляване. В днешно време показанията за извършване на детска трахеотомия обикновено са свързани с предвиждането за появата на дълготраен кардио-респираторен риск при пациента, поради хронична дихателна и в по-редки случаи сърдечна недостатъчност, или от наличието на обструкция на горните дихателни пътища, която е вероятно да не бъде отстранена за дълъг период от време. Нараства броят на децата, преживели комплексна терапия, за които обслужването на трахеостомата и апаратната вентилация, включително в домашната обстановка, са част от грижите за тях. Това от своя страна поставя на дневен ред нови въпроси: кога да се извърши планова трахеотомия в детска възраст, колко дълго да се остави детето с канюла, кога и дали да се извърши опит за деканюлация и др.

По статистически данни в Западна Европа и САЩ от 1887 година до наши дни са осъществени повече от 20 000 детски трахеотомии, като най-честите причини за поставяне на трахеостомна канюла са: вродена или придобита стеноза на дихателните пътища (ДП), неврологични състояния, изискващи дългосрочна интубация и бронхиален тоалет, двустранна инсуфициенция на гласните връзки и инфекциите на ГДП.

Вземането на решение за извършване на планова трахеотомия в детска възраст не е лесно. Голяма част от децата, показни за тази оперативна интервенция, представляват клинични случаи, допълнително усложнени поради причини от етичен, финансов, социоикономичен или друг характер, което налага прилагането на мултидисциплинарен подход при тях. За голямо съжаление дори в случаите, когато настъпването на кардиореспираторната недостатъчност е напълно предвидимо или детето се очаква да бъде на дълготрайна (доживотна) апаратна вентилация, допълнителните фактори, съпътстващи нуждата от трахеостомия в детска възраст, често остават неоценени до настъпването на момент, в който състоянието му вече налага вземането на спешни мерки и решения.

Нашият опит с плановата детска трахеотомия е все още малък, но той наложи да поставим на обсъждане въпроси като:

• Показания и противопоказания за нейното извършване;
• Техника на трахеотомия при деца;
• Предоперативни съображения – предоперативна преценка;
• Сроковете на извършване на трахеотомията;
• Възможни усложнения и справянето с тях, както в болнична обстановка, така и в дома;
• Избор на канюла и допълнителни помощни средства – говорна клапа, овлажнител и др.;
• Грижи, които трябва да се полагат за тези пациенти в лечебните заведения и в дома;
• Кога и как да се пристъпи към деканюлиране /протокол за деканюлация/ и др.

Въпреки огромния брой въпроси, нуждаещи се от доизяс-няване, с натрупването на практичен опит и създаването на необходимите мултидисциплинарни екипи за справяне с тези нелеки пациенти, е на лице значителен прогрес при решението на проблемите, свързани с тяхното лечение и обслужване.