Сто и двадесет години креативност – за Нобеловите награди в Инфектологията и не само
Сто и двадесет години креативност – за Нобеловите награди в Инфектологията и не само – монография
Сто и двадесет години креативност – за Нобеловите награди в Инфектологията и не само – монография
Автори: Радка Комитова, Ани Кеворкян
Заглавие: Сто и двадесет години креативност – за Нобеловите награди в Инфектологията и не само
Страници: 224; Формат: А5
ISBN: 978-619-237-097-8
Съдържание
Отзиви
Въведение
За Alfred Nobel и Нобеловите награди
Нобеловите лауреати за физиология или медицина (1901-2021 г.)
Антинобеловите (игнобеловите) награди
Нобелова награда за физиология или медицина (2021 г.)
Нобеловата награда за физиология или медицина (2020 г.)
Robert Koch и неговите ученици нобелисти (златният век на бактериологията)
Robert Koch
Emil von Behring
Paul Ehrlich
Иля Мечников
Нобелисти в малариологията
Ronald Ross
Alphonse Laveran
Tu Youyou
Paul Muller
Charles Nicolle
Нобелисти и антимикробна терапия
Gerhard Domagk
Alexander Fleming, Howard Florey и Ernst Chain
Selman Waksman
Нобелисти във вирусологията
Max Theiler
Baruch Blumberg
Жени Нобелови лауреати
Gertrude Belle Elion
Robert Edwards
Послеслов
Въведение
Нобеловите награди се считат за най-престижните в интелектуалната сфера по света. Те притежават видимост, която едва ли други награди имат. Във времето, когато някои човешки ценности постепенно се губят, Нобеловите награди са едни от последните ни бастиони. Те не само са проява на научно отличие, но и на запалителен ентусиазъм, отдаденост на идеите и вдъхновение за младите. Всяка година в началото на месец октомври светът очаква с вълнение обявяването им, а на 10-ти декември, Нобеловия ден, се провеждат церемонии по връчването им в Стокхолм и Осло.
Alfred Nobel – мъжът зад наградите
Нобеловите награди са последната воля според завещанието на Alfred Nobel, роден на 21 октомври 1833 г. в Стокхолм и починал на 10 декември 1896 г. в Сан Ремо. Химик, инженер, предприемач, притежател на 355 патента, самият той е откривател на взривни вещества, от които най-известното е динамитът. Именно динамитът му дава възможност да направи състояние. В последното си завещание от 1895 г. той оставя активи от 31 млн. шведски крони за създаване на фонд, който ежегодно да награждава тези, „които през изминалата година са допринесли най-много за доброто на човечеството“. Има предположение, че щедростта на Nobel е стимулирана от некролог във френски вестник, озаглавен „търговецът на смърт е мъртъв“. В него смъртта на брат му е сбъркана с неговата. Какъвто и да е мотивът, това наследство завинаги затвърждава името на Nobel като синоним на благородство, отличие и първенство.
Първите пет награди – за физика, химия, физиология или медицина, литература и мир се връчват през 1901 г. През 1968 г. Шведската централна банка в памет на Nobel учредява шеста награда, по икономика. От 1901 г. до 2021 г. са присъдени 609 награди на 975 лауреати и 27 организации. В област физиология или медицина 224 лауреати са получили 112 приза. Само 57 от нобелистите са жени.
Всяко едно от тези минали открития зависи от волята на учените да отстояват осъществяването на своите дългогодишни мечти – често въпреки огромния скептицизъм и дори подигравки и готовността на обществото да инвестира в техните изследвания.
Началото е поставено от гениалните открития на учениците на Robert Koch – Emil von Behring и Paul Ehrlich. Ehrlich смята, че неговият успех се дължи на четири елемента, известни като „четирите G“: Gelds (пари), Geduld (търпение), Geschick (умения) и Gluck (късмет). Тези елементи са валидни за всеки научен успех и днес. Малко след тях самият Koch (открил причинителя на туберкулозата) получава Нобел. Невероятен и дълъг е пътят, който извървяват Alphonse Laveran и Ronald Ross, за да стигнат до причинителя и начина на предаване на маларията. В следващите няколко десетилетия се появяват първите антимикробни препарати – рrontosil (Gerald Domagk) и рenicillin (Alexander Fleming, Ernst Chain и Howard Florey). Открит през 1928 г., рenicillin влиза в клинична употреба едва през 1940 г. Taка създаденият през 1932 г. от Domagk сулнофамиден препарат рrontosil дълго време е първият безопасен и ефикасен антимикробен препарат. Тези лекарства дават възможност да се контролират най-сериозните инфекциозни болести. По-късно Zelman Waksman и Albert Schatz откриват streptomycin – първия антибиотик, ефективен при лечение на туберкулоза.
Две жени правят открития, които спасява милиони животи. За отбелязване е, че и двете са без докторат. Китайката Tu Youyou създава artemisinin, който е в основата на съвременната аrtemisinin-комбинирана терапия за тропическа малария. По онова време в Китай няма официална процедура за изпитване на безопасността на лекарствата. Тя и екипът ѝ са първите доброволци, приели екстракта, за да докажат липсата на токсичност. Американката Gertrude Elion заедно с George Hitchings извървяват цяла научна одисея, създавайки редица препарати, сред които едни от първите за лечение на левкоза и на херпесни инфекции. Ученици на Elion създават първия антиретровирусен препарат – аzidothymidine.
Три Нобелови награди в областта на вирусологията отбелязват важни етапи в нейната история – откриването на вируса на хепатит В от Baruch Blumberg, на HIV от Luc Montagnier и Françoise Barré-Sinoussi и на човешкия папиломен вирус от Harald zur Hausen. Max Theiler получава приза за създаване на ваксина срещу жълта треска – първата и единствена наградена ваксина.
В колаборация с Harvey Alter (нобелист по медицина за откритието на вируса на хепатит С, 2020 г.) Baruch Blumberg открива мистериозния Австралийски антиген. По-късно се доказва, че той е повърхностният антиген (HBsAg) на хепатитния В вирус. Това дава възможност за първи път да се скринира кръвта на донорите и посттрансфузионните хепатити намаляват със 70%. Откритието дава възможност и за създаване на първата ваксина срещу хепатит В.
По случайност или стечение на съдбата първата награда по физиология или медицина и последната през пандемичната 2020 година са в областта на инфектологията. През 1901 г. Emil von Behring е награден за работата му върху серотерапията при дифтерия, а през 2020 г. Harvey Alter, Michael Houghton и Charles Rice са удостоени с приза за откриването на вируса на хепатит С (HCV). Техният десетилетен маратон успява да разгадае мистерията на HCV, като резултатите революционизират лечението на инфекцията. Директно действащите антивирусни препарати могат да излекуват HCV инфекцията само за няколко месеца, превръщайки я в първата лечима хронична вирусна инфекция. Малко са заболяванията, постигнали такъв терапевтичен напредък за кратък срок.
Докато представените нобелисти правят открития, спасявайки милиони животи, то Roberts Edwards в колаборация с Patrick Steptoe и Jean Purdy прави повече – сътворява живот, поставяйки основата на инвитро фертилизацията. Той e създател на най-голямото щастие, като дава възможност за всички да бъдат родители.