
Ултрасонографски фенотипове при oстеоартрит
Ултрасонографски фенотипове при oстеоартрит – монография

Ултрасонографски фенотипове при oстеоартрит – монография
Автор: Росица Каралилова
Заглавие: Ултрасонографски фенотипове при oстеоартрит
Страници: 140; Формат: А4
ISBN: 978-619-237-134-0
монография
Електронно интерактивно издание на диск
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
ОБЗОР НА ЛИТЕРАТУРАТА
СЪВРЕМЕНЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ЕТИОПАТОГЕНЕЗАТА НА ОСТЕОАРТРИТА
Молекулярна регулация на ставния хрущял и последващ Остеоартрит
Синовия и възпаление
Ролята на възрастово обусловените промени, включително ригидността на хрущялния матрикс, клетъчно стареене, митохондриална дисфункция, метаболитна дисфункция и нарушена автофагия
Периферни механизми на болка при Остеоартрит
Диагностичен процес и ОА
ОА фенотипове
УЛТРАСОНОГРАФСКИ ФЕНОТИПОВЕ ПРИ ОСТЕОАРТРИТ
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСНОВНИТЕ УЛТРАСОНОГРАФСКИ ФЕНОТИПОВЕ
НАШИЯТ ПРИНОС
МСУС субтипове:
• Преобладаваща синовиална пролиферация (с малко количество вътреставен излив)
• Преобладаващ вътреставен излив (с минимална синовиална пролиферация)
• Преобладаваща хрущялна увреда (с почти липсващ синовит и вътреставен излив)
• Променена субхондрална кост (повърхностни костни ерозии или остеофити)
• Промени в извънставните меки тъкани (лигаменти, сухожилия, капсула, ентези, мускули, бурси, Бейкърови кисти, менисци). Периартикуларни кистични лезии (в т.ч. менискални)
• Кристални депозити (MSU, CPPD)
• Травматично обусловен Остеоартрит (cruciate ligaments, менисци)
АЛГОРИТЪМ
ОБСЪЖДАНЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ПРИЛОЖЕНИЯ
ВЪВЕДЕНИЕ
От съвременна гледна точка, Остеоартритът (ОА) представлява един непрекъснато нарастващ глобален проблем. Това е свързано както с високите непосредствени разходи за лечение с ограничена ефективност, така и с прогресивно растящите загуби в дългосрочен социален и икономически план. ОА е най-често срещаното ревматологично заболяване и най-честа причина за болка и редуциране на физическата активност при възрастни хора. Приблизително 10% до 15% от всички възрастни над 60-годишна възраст имат някаква степен на ОА, като заболяването се среща с по-голяма честота сред жените в сравнение с мъжете. Регистрираната честота на ОА варира значително между отделните държави, но е установена нарастваща тенденция. Въпреки увеличаващата се епидемия от ОА и голямото социално-икономическо въздействие, населението е изправено пред потресаваща липса на модифициращи заболяването терапии, които могат да донесат симптоматично облекчение и да запазят функцията на ставите чрез предотвратяване на дегенерацията на хрущяла и цялата става и по този начин да забавят прогресията на ОА. Редица проучвания потвърждават и акцентират върху значителното икономическо бреме, което представлява това заболяване както за пациентите, така и за цялото общество.
Редица фактори допринасят за увеличението на честотата на ОА – демографски промени, прогресиращото нарастване на дела на застаряващото население и увеличаването на свързаните с него рискови фактори, катозатлъстяването. Съгласно доклад на ООН, до 2050 г. хората на възраст над 60-годишна възраст ще представляват повече от 20% от населението на света. Освен това е доказано, че ОА на колянната и/или тазобедрената става повишава смъртността от сърдечно-съдова патология с 50%. Това е резултат на заседналия начин на живот и ограничението или липсата на физическа активност и е свързано с болка и функционална увреда на засегнатата става. Ако се увеличи физическата активност при тези пациенти, значително ще се редуцира възникването на неоплазми, захарен диабет и сърдечно-съдовите заболявания. По тази причина, интервенциите и мерките за превенция, които имат положително въздействие върху ОА, вероятно ще имат благоприятно въздействие върху сърдечно-съдовите и метаболитните съпътстващи заболявания, които са свързани с него. Тревожен е фактът, че ОА все повече засяга по-младото население поради нарастващия брой хора с наднормено тегло, заседналия начин на живот и увеличаващия се брой свързани със спорт и травми наранявания при физически активната част от тях. Болката и настъпването на увреждания на ставите, дължащи се на ОА бързо се увеличават с нарастване на възрастта на пациентите и една от основните причини може да бъде открита в увеличаване на продължителността на живота в глобален план. Въпреки растящата епидемия от ОА и голямото социално-икономическо въздействие, което това носи, населението е изправено пред липса на модифициращи заболяването терапии, които могат да донесат симптоматично облекчение и запазва функцията на ставите чрез предотвратяване на дегенерация на хрущяла и ставите, като по този начин забавя прогресията на ОА. Поради липсата на каквото и да е етиологично лечение, което да спре или забави настъпващите промени в ставите и околните тъкани, понастоящем справянето с ОА се базира на симптомите и до голяма степен се основава на употребата на аналгетици и противовъзпалителни лекарствени средства. През последните години, благодарение на по-доброто разбиране на това заболяване, се появиха нови терапевтични пътища, една част от тях са вече изследвани в клинични изпитвания. Сред тях, биологичните/клетъчните терапии, използващи мезенхимни стволови/стромални клетки, се счита че имат потенциал за разработване на терапии, които да модифицират заболяването.
Нефармакологичните терапии на ОА са ограничени от различни фактори – високите разходи, ограничения достъп, реимбурсирането на средствата и изпълнението и придържането от страна на пациента към предписаната терапия. Липсата на обучение на пациентите и спазването на съветите и предписанията води до много незадоволително приемане и изпълнение на някои от най-добрите комбинирани програми за упражнения и редуциране на телесно тегло. Това позволява алопластиката на ставата да се окаже единствената налична в момента възможност за лечение на последиците от крайния стадий на ОА. Въпреки това, като се има предвид увеличаването на продължителността на живота, търсенето на активен начин на живот дори и в по-напреднала възраст и тревожното нарастване на броя на младите пациенти с ОА, скъпата и високорискова ревизионна хирургия е основен проблем и ние трябва да отдалечим момента на необходимостта от алопластика на ставите чрез иновативни подходи. Това допълнително се подкрепя от факта, че 20% от пациентите, подложени на пълното протезиране на колянна става, продължават да имат хронична болка.
Изследванията в Европа, насочени конкретно към справянето с ОА, са хаотични и не са стратегически координирани. Независимо че няколко мрежи от работни групи частично се фокусират върху ОА, необходим е последователен и глобален ангажимент за координиране на напредъка в това поле. По тази причина, през последните години изследователи и клиницисти успяват да се обединят в опит да бъдат разрешени дългогодишните незадоволителни терапевтични търсения в световен план. Израз на това са Европейски инициативи, които предприемат съвместни действия между различни специалисти и фарма-индустрията с цел ефективно справяне с това заболяване. Това би било възможно посредством определянето на няколко ключови моменти, а именно идентифициране на рисковите фактори за разпространението на ОА, разбирането в дълбочина на патогенетичните пътища на заболяването, определяне на клиничните му фенотипове и съответстващите на тях ендотипове, както и на съпътстващите заболявания. Това ще позволи изграждане на такова европейско общество с цел координиране и стимулиране на повече интердисциплинарни и трансдисциплинарни изследвания, технологично развитие и „пренасянето“ на получените резултати в клиниката, насочени към подобряване на качеството на живот на засегнатите от ОА. Усилията са насочени в няколко направления – първична профилактика, своевременна диагностика, персонализирано лечение, оценка на съпътстващи заболявания и цялостна координация и управление на тези процеси при OA. Тези стъпки са предпоставка за разработване на нови и ефективни терапевтични стратегии, прецизиране на приложението на вече съществуващи медикаменти и ще предоставят адекватна грижа за пациентите с оглед намаляване на тежестта на остеоартрита като върху тях, така и върху цялото обществото. Усилията в тази посока са залегнали в дългосрочна стратегия на Европейския съюз.
Като клиницисти, на които ежедневно им се налага да се справят с това заболяване, неговите разновидности и ограничените терапевтични възможности, бяхме повлияни и вдъхновени от тази амбициозна цел, а участието на изследователи и лекари от различни специалности в тази Европейска акция повлия на решението да се включим в това предизвикателство.