Автори: Ивайло Дагнев
Заглавие: ЖАНРЪТ „НАУЧНА МЕДИЦИНСКА СТАТИЯ“ В БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ АКАДЕМИЧЕН ДИСКУРС
Страници: 368; Формат: А4
ISBN: 978-619-237-048-0

Електронно интерактивно издание на диск

Увод

Погледнато глобално, развитието на науката в съвременния свят нараства експоненциално. По данни на ЮНЕСКО, към днешна дата в света активно работят около 7 млн. учени, които публикуват своите разработки в 28100 списания с редакционни колегии (peer-reviewed journals). Друга интересна статистика от изследване, проведено от университета в Отава показва, че през 2009 г. ние сме достигнали „котата“ 50 млн. научни публикации от 1665 г. насам, като средно всяка година техният брой нараства с 2,5 млн. Тези данни говорят красноречиво за най-малко две неща: първо, огромното значение на публикациите в съвременната наука, както за нейното развитие, така и за кариерното израстване на изследователите и второ, за огромната конкуренция в условията на един много динамичен пазар. В областта на академичната медицина, дори и без помощта на статистиката, може категорично да се заяви, че публикационната дейност е изключително активна, тъй като медицинските списания с редакционна намеса имат едни от най-високите импакт-фактори, с много по-големи стойности в сравнение с тези, посветени на лингвистичната тематика например.

Таблица 1. Анализ на публикационната активност в глобален мащаб през периода 2009-2015 г.

В този ред на мисли за една сравнително малка култура по отношение на читателската аудитория като българската, достъпът до международно признание и най-вече комуникацията на академично ниво, задължително преминава през присъствие в световно признати и авторитетни международни списания. По данни на SCImago Journal & Country Rank (http://www.scimagojr.com/countryrank.php), България е на 53-то място по публикационна активност за периода 2006-2016 г., а по брой цитирания е на 50-то място. Макар и непотвърдено емпирично, всеобщо е мнението сред учените в България, че една от причините за слабото представяне на родната наука на международната сцена е непознаването на езиците, на които се представя световната наука, която в по-голямата (а и значима като влияние) част се пише и чете на английски език.

Странно е тогава, защо българската езиковедска общност, като цяло, пренебрегва анализа на научната статия от гледна точка на дискурса и лингвистиката. Освен задълбочената книга на проф. Иванка Мавродиева върху академичното писане (Мавродиева 2005) и, разбира се, монографията на доц. Илина Дойкова (2018), няма други значими анализи, направени от горепосочените перспективи. Съществуват множество ръководства за писане на научни трудове – дисертации, монографии и статии, които третират и езикови въпроси, но лингвистичен и дискурсивен анализ в рамките на англоезичната статия прави само Дойкова (пак там), а изцяло съпоставителен (между различните научни общности, култури, държави) няма. Ето защо, една съпоставка на научни статии, излизащи на български и техните еквиваленти на английски език в областта на медицината добива съществено значение при анализа на този жанр.

В тази връзка, редно е да се спомене, че настоящето изследване не си поставя за цел да анализира научната статия във всичките и разновидности – задача, може би, на множество трудове, отчитащи спецификата на всяка област от науката. За да бъде разработен анализа в обозрими граници, монографията фокусира тематиката си върху т. нар. първична или изследователска научна статия, а не върху обзорната научна статия. Поради  актуалността на темата, разработката прави опит за съпоставителен анализ на български и английски статии, с цел установяването на приликите и разликите, които в приложен аспект могат да бъдат от голяма полза както за изследователите на научните жанрове, така и за крайните потребители – членовете на академичната общност в България. Поради тази причина и езикът на монографията е българският, тъй като написването ѝ на друг език (напр. английски) не би имал такъв отзвук/принос.

Цялостната разработка е основана на корпусния метод, като за съпоставителния анализ на български и английски език са избрани голям брой статии от почти всички области на медицината – 207 статии на български и 129 на английски, като анализът е концентриран само върху т. нар. „изследователска статия“[1]. Статиите на български език са значимо повече, защото са по-кратки. Ако се има предвид общия брой на думите, корпусите са сравнително равнопоставени. Отделно, за специфичните цели на отделни езикови показатели са съставени и два кратки корпуси, даващи възможност за ръчна обработка на данните.

Водещ принцип е схващането, че изследването на всяка една жанрова форма изисква комплексен теоретичен инструментариум и широкообхватен и екстензивен корпусен материал за достигане на висока степен на верификация и значимост. За тази цел монографията изследва 34 основни области в медицината. По отношение на английския език, разнообразието е също толкова голямо, като във фокус са статии от съответните на българските области. Всички статии на български са от официални за областта списания на съответните дружества, като например: „Дружество на кардиолозите в България“, „Българско дружество по акушерство и гинекология“, „Българска психиатрична асоциация“ и др. Медицинските статии на английски език са с импакт фактор по Томпсън Ройтерс и също са ексцерпирани от престижни медицински списания, като American Journal of Obstetrics and Gynecology, American Journal of Geriatric Psychiatry, Journal of Heart and Lung Transplantation, Bone, Journal of the American College of Cardiology, British Journal of Oral and Maxillofacial Surgery, Pathophysiology, Clinical Biochemistry, Applied Nursing Research, Clinical Radiology и др.

Основният аналитичен апарат на монографията използва модела на Суейлс (1990) за академичните жанровите форми, който от своя страна стъпва на идеята за реторични ходове (rhetorical moves). Последните, според Суейлс, са стъпки или етапи в дадено научно произведение (и в частност НМС[2]), които „описват определен реторичен или езиков модел, етап или структура, характерни за даден текст или част от текст“ (Суейлс, 1990: 140). Така, според него ходът има определени текстови, комуникативни и дискурсивни функции, които ситуират даден текст в определен жанр (пак там).

Освен жанровия аналитичен модел на Суейлс, монографията черпи и от теоретичния инструментариум на системно-функционалната лингвистика на Халидей (Халидей и Матисен, 2004; Халидей, 2006), от съпоставителния анализ на Данчев (2001), на текстолингвистиката като Богранд (1980, 1997), на хеджинг анализа на Хайлънд (2009, 2012). Не на последно място ние се опитваме да приложим и дискурсивен анализ, заимствайки mutandi mutandis и от разработките на изследователи на дискурса като Феърклъф (1995), Водък (1989, 2013), Джий (2005) и ван Дайк (2008).

Необходимостта от разглеждането на понятия като дискурс, текст, регистър, жанр и стил в контекста на анализа на НМС е породена от няколко съображения. Първо, това поставя изследването в координатната система на подобни разработки през последните 20-30 години, които се опитват да ситуират научните жанрове в много по-широк контекст в съзвучие с най-модерните схващания за езиков анализ – езика, третиран както като продукт и процес на социума, така и от своя страна като изграждащ същия този социум в онтологичен, гносеологичен и функционален аспект. Второ, такъв подход би обяснил и аналитичния инструментариум на изследването, и не на последно място, поради двете горепосочени причини би проблематизирал тематиката, която в теоретичен ракурс остава до голяма степен terra incognita в българското езикознание.

Главната цел на настоящата монография е да се съпоставят българската и английската научна медицинска статия с оглед на техните езикови, жанрови и дискурсивни характеристики. Анализирането на приликите и разликите може да подскаже до каква степен българската научна мисъл се доближава или отдалечава от световната, която е представена в монографията чрез корпуса от статии на английски:

• по отношение на дискурса – какво отличава, в плана на реториката, българската медицинска дискурсивна общност от световната;
• по отношение на жанра – как се възприема и използва регистъра и други жанрови елементи по отношение на езика в съпоставяните корпуси;
• по отношение на текстуалността – как езика на лексикално, синтактично и текстолингвистично ниво влияе на жанра НМС, и как това се отразява (чрез perceptio и conceptio) на езиковите нагласи и стандарти, възприети и наложени във всяка една дискурсивна общност.

[1] Статиите от вида „Представяне на клиничен случай“ също са разглеждат, ако са със структурата на изследователските статии.

[2] НМС – научна медицинска статия. Пълното изписване се използва наравно със съкращението.

НАУЧНА МЕДИЦИНСКА СТАТИЯ