Kомуникативни, хуманитарни и социални умения
Kомуникативни, хуманитарни и социални умения - монография - електронно интерактивно издание на диск
Kомуникативни, хуманитарни и социални умения - монография - електронно интерактивно издание на диск
Автор: Тодор Стоев
Рецензенти: проф. Биянка Торньова, дп; доц. Борис Тилов, дп
Заглавие: Kомуникативни, хуманитарни и социални умения
Страници: 164; Формат: А4
ISBN: 978-619-237-069-5
Електронно интерактивно издание на диск
Монографията „Комуникативни, хуманитарни и социални умения”, има за задача да запознае читателите с комуникационните и помагащи процеси, като цяло и със свързаните с тях поведения на хората и специалистите, които съветват или помагат за решаването на проблемите на нуждаещите се.
Изборът на помагаща професия е високо хуманна задача и изисква притежаване на знания, умения и висока професионална компетентност за осъществяването на индивидуалната работа със случаите и работата в екип. Тук те трябва да покажат, чрез своите знания и дейности, какво предстои за преодоляване на проблемите на ежедневието и как следва да се постъпи при трудно решими проблеми.
За това е необходимо да са запознати с хода на комуникационният процес и индивидуалните грешки, които могат да се допуснат.
Уменията да се водят разговори, имащи значение за ефективността на комуникацията, най-често са: адаптиране и активно слушане, формулиране на целите, модела и фазата на разговора, задаване на въпроси, парафразиране, изразяване на чувства, и проследяване на извършващите се процедури в отделните нива и фази на различните модели [1, 3].
При обучението в комуникационни умения, основен се явява методът, чрез който хората могат да повишават знанията си, да разширяват своят поведенчески репертоар и да имат успех при решаването на различните ситуации.
Обучението в комуникационни умения е свързано със следното:
• Желаната форма на поведение се разбива на специфични, конкретни и достижими стъпки;
• Прави се оценка за индивидуалните качества или дефицити в уменията за приемане обработка и изпращане на информация;
• Дават се ясни инструкции, и подсещания за желаното поведение, като при необходимост те се повтарят;
• Предоставя се помощ при преразглеждането на кратко-дългосрочните цели на индивида в дадена ситуация и определяне на формата на поведение, чрез която тези цели могат да бъдат достигнати;
• Демонстрират се модели на по-успешно поведение;
• Дава се позитивна обратна връзка и идеи за подобряване с което се постига постепенно оформяне на най-добрите начини на общуване;
• Дават се задачи за „домашна работа” за практикуваните умения в реалния живот, между сесиите и посещенията.
❖ Позитивни очаквания.
Тези стратегии се основават на основните принципи на човешкото поведение и формират, чрез коригиране на погрешни схващания и негативни изказвания, облика на оказващия помощ или на клиента.
Промяната на поведението се осъществява чрез комбинация от дидактично представяне на материала, обучение от наблюдение от ролеви модели, подсещане за специфичните форми на поведение и позитивно подкрепяне на последователни цели, приближени към желаните.
❖ Трансфер или генерализация на усвоените умения в реалният живот.
❖ Неподходящите или малоадаптивни форми на поведение се угасяват или редуцират, чрез игнориране или преподаване на алтернативни умения, не съвместими с тях.
Проблемните области, в които се прилагат комуникативните и помощни умения са:
• Започване и поддържане на разговора.
• Срещи и приятелство.
• Бюджет и разход.
• Обществени организации и агенции.
• Дисхармония в брака.
• Семеен стрес и конфликт.
• Проблеми в поведението на децата.
• Липса на работа.
• Пълноценно прекарване на свободното време.
• Проблеми с личната хигиена.
• Тревожност и депресия
• Агресия и враждебност.
Оценяването на комуникационните умения, е ключово за определяне на необходимостта от коригиране на недостатъците в развитието на качествата, демонстриране на умения на участниците в комуникационните екипи, на приемане, обработка и изпращане след прекратяване на помощта [4].